Joomla! България
Joomla! България => Електронна търговия => Темата е започната от: Михаил Михов в 27 Януари, 2019, 23:20:25
-
Колеги, сигурно вече сте запознати с прословутата 'Наредба номер 18 (http://www.nap.bg/document?id=1265)' касаеща в новите промени и регистрацията на платформи за електронна търговия.
В тази си част, срока за регистрация е до март.
Какво е фактическото положение до момента:
1. НАП твърди, в пример 6 (http://www.nap.bg/document?id=17788) че:
Задължено лице извършва продажби на стоки чрез електронен магазин. За всяка направена поръчка от клиенти на електронния магазин в базата данни се съхранява информация за вида, наименованието, единичната цена, количеството и общата стойност на поръчаните стоки. Отразява се статусът на всяка поръчка от заявяването й до предоставянето на стоките на клиента.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
2. От друга срана отговаря официално на kik-info.com (https://www.kik-info.com/novini/novini-i-akcenti/Elektronnite-magazini-koito-nyamat-zadalzhenie-da-izdavat-kasov.143994.php?fbclid=IwAR0Mfjp15AFPl_BdUaeDFc59dyO3OygCqyvJ_TZwJSbti0ctPxQZZ90GYrw) следното:
Въпрос:
1) Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само по банков път, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?
2) Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?Отговор:
„Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например, банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.
Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.“
Според мен, какво следва от това:
1. Ако приемате плащания само по банка или пощенски парични преводи - регистрацията на магазина е пожелателна.
2. Ако приемате плащания с карти - става сложно.
- софтуера на вашия магазин, трябва да е одобрен от НАП;
- трябва да може да е вързан с фискално устройство.
Как ще се одобри свободен код, след като има изискване да няма възможност от манипулация?
И ако това стане, как да вържете магазина си с касовия апарат, ако той не приема инфо от браузър?
Следете за тези въпроси, колегите от ERPbg (https://bgerp.com/A/B/Novite-iziskvania-kam-softuera-za-upravlenie-na-prodajbite-v-targovskite-obekti-Naredba-18)
-
Да си продължа монолога ;)
Днес основно изчетох приложение № 29 от наредбата свързано с изискванията за регистрацията на 'СОФТУЕРИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДАЖБИ В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ', просто от любопитство в случай, че трябва да се приемат картови плащания...
Е няма софтуер за ел. магазин който да може да отговори на това. Дори и след основна преработка. Той росто има друга философия и не е създаден за това.
За 2-път българския ел. търговец е лишен от възможността да приема картови разплащания /*според пример 6 на НАП*/
Това значи, че поради някаква бюрократична грешка сме отрязани от пазара извън БГ, а и тук картовите разплащания влизат с пълна сила...
Единствена алтернатива остава 'Пощенския превод' - пратки от офис до офис с определен размер и тегло.
И всичко това се случва в края на 2-то десетилетие на 21 век :-\
-
Мишо, нали знаеш: няма друга такава държава. Закони, наредби и подобни се пишат и мислят от тъпаци които си нямат НИКАКВО ПОНЯТИЕ от нещата.
-
Чудесно... мен не ме лови... от 20 години съм само на банков превод... което спестява куп проблеми покрай галимациите с фискалните апарати....
Чудно ми е защо картовите разплащания се разглеждат като касови... и да уточним...
Картови разплащания В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ чрез пос терминал?
или
Картови разплащания ОНЛАЙН за интернет магазини?
или става дума и за двата вида?
Според мен ако нямаш пос устройство, как ще го вържеш с касов апарат и защо трябва да го вързваш... това не е касова операция а банкова... те счетоводно не влизат в касата като касови наличности а в банката.
Под пощенски пратки има ли се в предвид и наложените платежи, защото примерно при мен наложения платеж се изплаща по банка...
Макар и рядко да имам доплащания са по този начин...
Според мен има и малко положителни страни - ще се намали опцията наложен платеж и злоупотребите от нелоялнни клиенти а също и от некоректни оналайн търговци...
Още нещо... на скоро дочух информация че НАП искали и складовите програми да бъдат обвързани с тях, така че да знаят по всяко едно време какво имат в склада... и пак по същия начин одобряване на софтуер, който най-вероятно е платен и който е за уиндоус и т.н.
-
Има ново изискване софтуерите за електронна търговия да са одобрени от НАП. Ползвам Джомла с отворен код и няма как да посоча разработчик на платформата, който да застане и гарантира за изработката си.
Предлагат алтернатива - търговецът да намери разработчик, който да се обяви като такъв пред НАП, или да направи нов магазин при разработчик, който вече е деклариран като такъв пред НАП.
Как се оправяте в тази ситуация?
-
Към е-магазина има виртуален пос-терминал, който е собственост на банката и се плаща ежемесечна такса (наем) за плзването му + процент от стойността на превода за поръчката.
Смята ли се такъв терминал за пос-терминал с всичките му последствия, или, след като е на банката, а тя има лиценз за него, преводите могат да се нарекат банкови преводи? Последно какво се оказва?...
Според банката - може да се смята като банков превод, остава обаче въпросът - дали така ще го прочетат и от НАП?...
-
По повод на въпроса по-горе - Под пощенски пратки има ли се в предвид и наложените платежи, защото примерно при мен наложения платеж се изплаща по банка...
Поствам диалога си с Еконт -
Здравейте, според Наредба №Н-18 на НАП - плащане чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги - това важи ли за Еконт като лиценз?
Става въпрос за наложен платеж на пратки
В смисъл - може ли да се ползва вашата услуга и плащането по такава формулировка - с ваш лиценз?
Може да ползвате услуга за изплащането на наложени платежи чрез Пощенски паричен превод.
Имате възможност и да си направите електронно споразумение за това в е-Еконт от меню Профил - Потвърдени споразумения - +Ново споразумение, което да прилагате при подготовката на документи за пратките
Това не задължава клиента ми да прави пощенски превод, а само Е-конт, след като приеме плащането, го регистрира и го изпраща като пощенски превод, правилно ли съм разбрал?..
Ако изплащането на наложените платежи по пратките е зададено от подател да се изплащат чрез Пощенски паричен превод, такъв се генерира автоматично от системата при предаване и заплащане на пратката от страна на получател.
-
Ами четете повече и се образовайте преди да пишете глупости!!
Всяко плащане с карта било то кредитна или дебитна, трябва задължително да бъде съпроводено с касова белезка и то издадена на момента на покупката, тоест ако си поръчат в 2 часа през ноща през виртуален пос терминал трябва в 2 часа и вие да пуснете касова бележка, било то виртуална чрез СУПТО или през касов апарат.
Наложения платеж независимо по какъв начин се изплаща се приема за касово плащане и е задължително да бъде съпроводено с касова бележка!!!
Услугата ППП -> Пощенски паричен превод е услуга при която пощенския оператор издава касовата бележка вместо вас и не сте дължи да имате касов апарат!
Лицензирани пощенски оператори са Пощата, Еконт и Жълтите боклуци на който няма дори да им спомена името! Бъдете умни и не ползвайте жълтите боклуци!
Според неофициални тълкования на НАП е-магазини, които нямат задължение да издават касова бележка не влизат в регулацията за СУПТО и не са длъжни да регистрират сайта си в НАП, ако обаче издавате касова бележка то тогава влизате в регулация за СУПТО или казано просто или вадите 200 000 лева на един като мен, да ви бори мъките или фалирате или лишавате клиентите си от касови плащания :)
-
трябва в 2 часа и вие да пуснете касова бележка, било то виртуална чрез СУПТО или през касов апарат.
Няма такова нещо Иване :)
Понеже ел. магазина се приема за сега като СУПТО, трябва по някакъв начин да възбуди касовия апарат автоматично в 2-часа и след като той /*касовия апарат*/ получи достатъчно ерекция - да изхвърли един касов бон към НАП 8)
-
Има ново изискване софтуерите за електронна търговия да са одобрени от НАП. Ползвам Джомла с отворен код и няма как да посоча разработчик на платформата, който да застане и гарантира за изработката си.
Предлагат алтернатива - търговецът да намери разработчик, който да се обяви като такъв пред НАП, или да направи нов магазин при разработчик, който вече е деклариран като такъв пред НАП.
Как се оправяте в тази ситуация?
Няма как един онлайн магазин да отговори на изискванията за СУПТО //поне за сега
Просто наредбата, или по скоро тълкуването и са сбъркани!
-
електронен магазин - какво действие имаме "Продажба" или сключване на договор от разстояние...???
-
сключване на договор от разстояние, няма още продажба.
-
Ами четете повече и се образовайте преди да пишете глупости!!
Всяко плащане с карта било то кредитна или дебитна, трябва задължително да бъде съпроводено с касова белезка и то издадена на момента на покупката, тоест ако си поръчат в 2 часа през ноща през виртуален пос терминал трябва в 2 часа и вие да пуснете касова бележка, било то виртуална чрез СУПТО или през касов апарат.
Наложения платеж независимо по какъв начин се изплаща се приема за касово плащане и е задължително да бъде съпроводено с касова бележка!!!
Услугата ППП -> Пощенски паричен превод е услуга при която пощенския оператор издава касовата бележка вместо вас и не сте дължи да имате касов апарат!
Лицензирани пощенски оператори са Пощата, Еконт и Жълтите боклуци на който няма дори да им спомена името! Бъдете умни и не ползвайте жълтите боклуци!
Според неофициални тълкования на НАП е-магазини, които нямат задължение да издават касова бележка не влизат в регулацията за СУПТО и не са длъжни да регистрират сайта си в НАП, ако обаче издавате касова бележка то тогава влизате в регулация за СУПТО или казано просто или вадите 200 000 лева на един като мен, да ви бори мъките или фалирате или лишавате клиентите си от касови плащания :)
Но според друго неофициално тълкуване, магазина в който артикула има име, описание, ску, наличност и цена се счита за СУПТО :)
-
Правиш го без наличност - по поръчка и готово
-
Минавате на банкови преводи и всичко ще се нареди...
Клиентите разно или късно ще си направят е-банкиране и ще си пазарят онлайн.
+ това няма да имате непотърсени пратки по куриерите. Като си плати клиента ще си направи труда и да го вземе. Пък после ако иска да го върне.
Друг вариант изнасяте фирмата си в чужбина с малко регулации или по-скоро там където няма безсмислени регулации и си продавате пак в България
-
Няма такова нещо Иване :)
Понеже ел. магазина се приема за сега като СУПТО, трябва по някакъв начин да възбуди касовия апарат автоматично в 2-часа и след като той /*касовия апарат*/ получи достатъчно ерекция - да изхвърли един касов бон към НАП 8)
Много трудно ще стане, понеже касовия апарат трябва да има приключване, а ако магазина ти е супто, то той ще изпраща информация, касовия апарат също, а ако и плащането е по банка ще дойде информация и от пос терминала, което ще доведе до три продажби вместо до една, понеже така е написан закона, че интеграцията няма право да ги препокрива а трябва да са три отделни.
Има как онлайн магазин да изпълни изискванията за СУПТО, но това ще бъде изработка по поръчка без право на ъпдейтване, понеже всеки един ъпдейт ще трябва да бъде удобрен от НАП, което е несериозно. Има още много други спънки наредбата е голям проблем и не само за онлайн бизнеса.
Сашомашо няма как да въведа плащане по банков път и да разчитам клиента да има онлайн банкиране! Ти гледаш от много ниско на онлайн търговията и нямаш понятие от това на професионално ниво, ако продаваш в чужбина банковия превод е адски скъп за клиента и практически става невъзможно да продаваш евтини стоки, да го получиш също е скъпо, няма как да пуснеш плащане предварително, понеже не всичко в сайта го имаш налично и ако ти поръчат нещо което нямаш налично после да върнеш парите пак голям разход, говорим за 50 лева и нагоре за една транзакция! Това което обясних е най-простата и тривялна ситуация, а има още доста по засукани също ежедневни ситуации, като например рекламация, гаранция за платените пари и прочие. Банковия превод е може би един от най-несигурните платежни методи в света, няма как онлайн търговия да се позовава на това, ще ти дам пример, че силкроад, просволутия сайт за наркотици, килъри, крадени данни и всякакви незаконни неща приема плащане по банков път, прави си сметка колко е проследим и сигурен.
-
Бароне, пак слагаш разни квалификации. Не гледам ниско на онлайн търговията. Занимавам се с нея още преди да има онлайн банкиране и плащане при доставка. За всеки бизнес са приложими различни методи за разплащане.
Ако говориш за международна продажба чрез банково разплащане има си лостове. Работя с няколко чуждестранни фирми които имат сметки в българска банка, като същата фирма не е данъчно регистрирана в България. Така плащанията ми към тях са стотинки и условията за международна търговия са още по-изгодни. Най-вероятно и българска фирма може да отовори банкова сметка в друга държава.
Също така не е задължително клиента да има онлайн банкиране.
Може да се направи плащане на каса във всяка една банка.
Изи пей предлагат плащане по банкова сметка
Ако се направи съпоставка банкови офиси в страната и офиси на изипей спрямо офиси на еконт и спиди, то първите са в пъти повече.
Ако за твоя бизнес не е удачно чакаш да се разреши проблема с НАП или преустановяваш дейност
А за пейпал никой нищо не казва. Какъв вид плащане се води. Пак ли е виртуален ПОС? Питам защото при тях може да се плаща и с карта и от микросметка.
Относно наложените платежи
Хайде тези от вас да сподлеят какъв е дяла на непотърсените пратки при които си на чиста загуба защото палащаш куриерски услуги в двете посоки. А какво се случва със стоки на ниска цена? примерно от 5-10 лева. Безсмислено е да я връщаш.
Е сега всеки си определя прага на загубите и колко може да понесе.
Не на последно място - споменах в предно мое писмо че може да отворите фирма в където данъчните условия са по-добри и пак да продавате в България и където още пожелаете. Това ще улесни картовите ви плащания.
Наложените платежи могат да бъдат организирани с пращане офис - офис и така да се получат като пощенски паричен превод.
Като искате да подгъзувате на клиентите си само и само да имате продажба ще висите в офисите като сополи за да им пращате пратките, за да се отчитат като пощенски пратки.
-
Минавате на банкови преводи и всичко ще се нареди...
В кой век живеем в България, че не може да си ползваме банковите карти...
Това е пълна тъпотия и ни връща в моята младост от края на миналия век (shut)
-
Жоре, ами какво става с тези които са на ЕУ пазара?
Там как ще накараш клиента да си плати jd
-
В кой век живеем в България, че не може да си ползваме банковите карти...
Това е пълна тъпотия и ни връща в моята младост от края на миналия век (shut)
Днес даваха научнопопулярен филм
до 2022 се очаквам 2 милиарда души да се разплащат с банков превод посредством мобилни приложения на банките.
Не си мислете че банките спят.
Въпроса е колко бързо ще се светнат нашите банки за това. Повечето банки в БГ имат мобилно банкиране.
От друга страна е въпроса дали бизнеса ще подвие крака и пак ще угажда на клиента и ще дава луди пари за касови апарати и поддръжка.
Ако бизнеса каже от днес сме с банкови преводи клиента много бързо ще се нагоди ако иска да пазарува онлайн.
-
Жоре, ами какво става с тези които са на ЕУ пазара?
Там как ще накараш клиента да си плати jd
Бях писал
1) отваряш фирмена сметка на твоята фирма в чужда банка
2) ако пък продажбите в конкретна страна са по-големи отваряш направо и фирма на този пазар
Аз мисля че ЕУ банкирането ще стане като с роуминга - ще отпаднат международните банкови такси... въпрос на време е някой да подеме инициативата
-
Сашомашо, не исках да те обидя, просто ти не правиш търговия в мащаб, не говорим за количество пратки или прочие, а за сложна инфраструкрура обслужваща множество различни пазари с тяхните особености.
Твоята идеология за предлагане на услуги в обслужващия сектор е налагане на правила, чрез поставяне на този от който зависиш в позиция без избор вярвайки че го правиш за негово и твое добро. Това не е правилен подход и световния пазар го показва, почнеш ли да доминираш и да налагаш собствени правила започваш да губиш пазарен дял. Търговията е най-обхваната от неписаните законите на облужващия персонал и това реално и е ахилесовата пета. Факт е че клиента и пет пари не дава за това какви главоболия ти коства да му предложиш нещо, което за него не струва нищо, но в същото време дава мило и драго да му го предложиш и ако не го предложиш просто отива при друг. Затва търговията трябва да се води по нуждите на индивидуалния клиент и никога по масата клиенти или някакви общи изватки, всичко трябва да е персонално и направено за определение човек и това е така, като почнеш от рекламата, до цвета на бутона да добави в количката. Аз има продукти с над 20 различни ландинг страници в зависимост от психологичния профил на клиента и след като конвертира клиента при даден ландинг и неговите пазарни предимства, всички продуктови страници на всички продукти спрямо кукито се променят така че да са интересни на клиента. Едни ги интерсува гаранцията, други техническата спецификация, трети дали го има в розово и ти си длъжен да му дадеш тази информация за да спечелиш. Същото е и с плащанията, не трябва да ограничаваш клиента, а той да има избор и да ползва това в което има най-голямо доверие, не е въпрос дали може да плати по банка или други, а как се чувства най-сигурен да пазарува.
-
А как гледате на изискването клиента да не може да манипулира/променя софтуера?
По тази логика всичко с отворен код отпада, например като joomla ?
-
https://economix.bg/mf-naredba-n-18-srok-30-septemvri?fbclid=IwAR04eE6OzcTUi75C5Hrg0tRgvdT-1QygtfbNlGc0A98e5YEB4wAZRG4VWuQ
Всички, които продават чрез *чуждестранни* онлайн платформи/тържища/маркетплейси като Amazon, Etsy, eBay и т.н. - платформите им НЕ са СУПТО.
-
https://economix.bg/mf-naredba-n-18-srok-30-septemvri?fbclid=IwAR04eE6OzcTUi75C5Hrg0tRgvdT-1QygtfbNlGc0A98e5YEB4wAZRG4VWuQ
Всички, които продават чрез *чуждестранни* онлайн платформи/тържища/маркетплейси като Amazon, Etsy, eBay и т.н. - платформите им НЕ са СУПТО.
И няма как да са, как ще ги задължат за нещо такова???
Обаче нашите са май такива според изкривеното мислене на някои счетоводител в НАП, който си няма халхабер що е туй софтуер за електронна търновия и как функционира той.
-
Пийвам си и си четя разни постове...
Аз имам малко по-различни въпроси. Ако предлагам лицензирано СУПТО, което има функционалност да се свързва с различни онлайн платформи като Magento, eBay, Amazon, OpenCart и други, използвайки техните API-та за да сваля поръчките, обновява цените, синхронизира наличности и т.н., клиентът ми трябва ли да прави нещо относно тези онлайн платформи? Да предположим, че клиентът си има и физически магазин и там си работи с въпросното СУПТО и стоките, които продава на онлайн платформите, ги продава и в магазина си.
В момента, в който сваля въпросните поръчки, аз ще си им генерирам УНП в базата. Очевидно ще свалям и данните на клиентите от платформите.
Тук вече сигурно имаме и дублиране на функционалности, според НАП, но те как гледат на една такава ситуация?
Отделно вероятно и аз трябва да опиша какво точно правя с онлайн платформите в моето си описание. После те (НАП) ще поискат не само описание на моите таблици, но вероятно и на таблиците на онлайн платформите като изключим eBay и Amazon, за другите още не съм видял какво са решили, но аз не съм чак толкова добре запознат с архитектурата на базата, да не говорим, че и реално достъпът би бил труден - все пак платформите са предоставили API, което ползвам, какво ме интересува какво има в техните бази? А ще поискат ли да им предоставя инструмент, с който да се вържат към въпросните платформи за да точат бази?
-
Къде ги четеш тези мисли бе Георги?
-
Къде ги четеш тези мисли бе Георги?
из фейсбуците, както казват напрежението от очакване на каква наредба ще се публикува утре е по голямо от Оскарите.
И обещали да увеличат срока за интернет магазините с още 3 месеца.
https://www.facebook.com/groups/naredba.n18/
-
Даа , жега... народа се е побъркал и няма да спи тази вечер .
Голямото чакане започна. Следете промените в Н18 на живо тук (Оскарите) http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=9A59CD0566D39DE74A5732C30CC729C8?idMat=136171&fbclid=IwAR0g-Xa4wCOjvdLenZ-BYO1LD-eZ_HIlaD1dmoCIHMc4UVdMgbhGhJF9YK8
-
Ако не сте разбрали, ако имате електронен магазин който работи само с ППП и банков превод като сашомашо, което не ви задължава да правите сложните гимнастики СУПТО и т.н. , но не дай си боже имате някъде касов апарат то тогава електрониия магазин нищо че не прави касови плащания (и не използва дебитни кредитни карти които се приемат за кеш, пейпал и подобни) магазинът влиза в определението за СУПТО и трябва да се връзват поръчките от електрония магазин с касовия апарат и да декларирате електрония магазин в нап, да ви го одобрят да могат да влизат в него да правят проверки да е вързан с касовия апарат-при всяка поръчка да се възбужда печата и изпраща на нап да не може да се променя софтуера (отпадат всички джумли и подобни с отворен код) jd
-
Това пък от къде го тълкува?
-
Ако не сте разбрали, ако имате електронен магазин който работи само с ППП и банков превод като сашомашо, което не ви задължава да правите сложните гимнастики СУПТО и т.н. , но не дай си боже имате някъде касов апарат то тогава електрониия магазин нищо че не прави касови плащания (и не използва дебитни кредитни карти които се приемат за кеш, пейпал и подобни) магазинът влиза в определението за СУПТО и трябва да се връзват поръчките от електрония магазин с касовия апарат и да декларирате електрония магазин в нап, да ви го одобрят да могат да влизат в него да правят проверки да е вързан с касовия апарат-при всяка поръчка да се възбужда печата и изпраща на нап да не може да се променя софтуера (отпадат всички джумли и подобни с отворен код) jd
Пич къде ги четеш тези глупости? Това беше неофициалното тълкование преди доооста време от НАП, от тогава има няколко официални тълкования на наредбата, изменения и пак тълкования. Вече онлайн магазините изградени на база софтуер за управление на съдържанието не са СУПТО, но задължително зад тях трябва да стой СУПТО софтуер между които да има "конектор" или на езика на програмист интеграция между платформите.
Очакват се още доста сериозни промени по наредбата, тъй като доста активно се боря с безмислиците по наредбата, ако имате някакви реални и смислени искания опишете ги за да може да ги използваме при разговорите си с НАП.
Също така, ако желаете може да се включите към съдебния иск срещу H-18 на Българска Стопанска Камара ето линк:
https://www.bia-bg.com/news/view/25366/
Важно е да знаете че участието не е просто морална подкрепа, а участието е финансово. Средставата необходими за делото ще бъдат разделени по-равно на броя на участниците. До момента която се коментира е около 25 000 лева при 220 участника до момента се пада по малко над 100 лева без ДДС. Реалните разходи съйдеки по моя опит ще са минимум 50 000 лева, а може и повече до приемем че скочат на 75 000 лева при 300 участника говорим за 250 лева на човек без ДДС, което е нищо имайки предвид разходите необходими за изпълняване на указанията по наредбата.
-
Предната таблица вече я няма, когато я гледах се виждаха участниците бяха само организации, индивидуалници могат ли да се включат?
-
Аз, понеже съм малко перде и се навирам между шамарите ми начукаха канчето за коментара
Важни и уважавани от мене хора казаха: последните най последните но вероятно не са последните тълкувания на некадърниците от НАП, ако имаш само банка и ППП то тогава можеш да имаш електронен магазин ННННОООО трябва да имаш СУПТО зад гърба в което да си вкарваш поръчките от електрония магазин.
и ми казаха да чета https://www.facebook.com/groups/eshopbg/permalink/1924642324441879/?hc_location=ufi
и си чета...
(предварителен преглед не работи за поста)
-
Ivan Argentinski до Дискусионна група относно промените в Наредба Н-18
4 часа ·
Колеги,
Днес присъствах на среща с министъра на финансите относно Наредба Н-18. Бързам да опиша каквото си спомням, докато още си го спомням. Както казах и преди, ще се опитам да информирам всички, за всичко свързано с Н-18, в което участвам.
На срещата присъстваха много организации и в общи линии протече доста конструктивно. Казаха се много неща. Тук ще откроя само няколко по-важни (възможно е да изпускам нещо и да допиша после):
* Неприсъствените плащания с карта повече няма да се считат за плащане "в брой"
Единственият въпрос е "кога". Има необходимо технологично време, но посоката е ясна. Има съгласие от всички страни по този въпрос.
* Работата по софтуерната фискализация започва
Ще се прегледат моделите на всички европейски държави, които вече са приложили софтуерна фискализация (особено внимание се обърна на Чехия). Работна група на НАП ще работи заедно с представители на асоциациите, за да се постигне най-добро решение.
Изрично беше казано на няколко пъти от НАП, че: Софтуерната фискализация трябва да предоставя "бързо и лесно" решение на бизнеса. Целта е, да е толкова лесно, че това да повиши вероятността от фискализиране на обороти, които досега са били в сивия сектор.
* Започна се разговор за "compliance cost" на бизнеса
Това е много добре, защото при бъдещите дискусии, този въпрос ще може да се поставя на масата.
ЕДИТ (ето едно нещо, което добавям, защото го забравих първоначално):
* Печатането на дневните отчети отива в историята
НАП получава информацията за тях електронно и от тях няма много смисъл.
Като цяло, моето лично впечатление от министъра е, че успява доста добре да чуе И РАЗБЕРЕ и двете страни. Даже и когато говорех за разни по-сложни проблеми, свързани с ERP системи. Министърът се оказа доста добър модератор на дискусиите с НАП.
Обнадежден съм.
-
Браво, изглежда тръгва в добра посока.
-
С предложения проект за промяна на Наредба № Н-18 от 2006 г. се предлага
удължаване на срока, в който лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез
електронен магазин и неизползващи друг софтуер за управление на продажбите,
извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин да
приведат тази си дейност в съответствие с всички изисквания на наредбата. Новият
предложен срок е 31 март 2020 г. Предлага се тези лица да подадат информацията за
използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г. Удължаването се налага поради
огромното разнообразие на използваните софтуери и техническите предизвикателства
за осъществяване на връзка с фискалните устройства.
https://www.minfin.bg/bg/legislation11/250?fbclid=IwAR0D6CF_zNUmyDeKTblCzryeeHwcbFjzI_o7f_1CCMxhF7r02JFakbOmQZ0 (https://www.minfin.bg/bg/legislation11/250?fbclid=IwAR0D6CF_zNUmyDeKTblCzryeeHwcbFjzI_o7f_1CCMxhF7r02JFakbOmQZ0)
-
Новите промени свързани с картовите плащания за 'електронен магазин' са за обществено обсъждане:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4857
Отговорна дирекция: Данъчна политика
E-mail: taxpolicy@minfin.bg
Дата на откриване: 20.12.2019
Дата на приключване: 19.01.2020
Вече работя по преработката на Хиката за:
по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че: